Срещата от името на организаторите и на домакините от
Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” откри Мирослава Мирчева.
Оказа се, малко изненадващо, че Кирил Кадийски за първи път
идва в Самоков. Самият той сподели това и говори не само и не толкова за
френската поезия, а и за литературата изобщо, за културните процеси, както и за
обществената атмосфера и нагласи.
„Човешкият мозък е един биологичен компютър – възможностите
му са безкрайни”, изтъкна гостът. Той подложи на критична преценка някои прояви
и тенденции в културния и обществения ни живот.
„Лошото го взимаме отвън много бързо, доброто много трудно
влиза”, отбеляза Кадийски. Според него „няма стремеж у българския писател да
следи какво става по света.” От собствен опит творецът заяви, че мнозина от
пишещите у нас не умеят да боравят със словото, а дори не успяват да формулират
и смислена идея в своите произведения. „В едно стихотворение трябва да има
рима, ритъм, мисъл – възможно е някое от тях да липсва, но не бива всички да ги
няма”, възкликна поетът.
Той е отвратен и от ширещата се корупция, включително сред
политици.
Кадийски отговори и на зададените му въпроси от
присъстващите.
„Той е не само майстор на стиха, но и работи всеки ден, не
спира”, каза пък за колегата си придружаващият го Марин Георгиев, известен също
като поет и като литературен критик.
х х х
Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в кюстендилското село
Ябълково. Учил е в Горското училище в Банско. Завършил е руска филология. По-късно
специализира френски. Работил е като редактор, а след демократичните промени в
началото на 90-те години на миналия век създава едно от първите частни
издателства в страната. В началото на новия век е бил директор на Българския
културен институт в Париж и съветник в посолството ни във Франция. Член е на
международната академия „Маларме”. Освен като поет, е популярен като преводач
на френска и руска поезия. Негови творби са преведени на много езици. Носител е
на български и международни награди.
Яна Василева
