събота, 30 март 2019 г.

В „Самоковски силуети” са включени интересни, любопитни и непубликувани факти за нрава и съзнанието на местните хора, които са съществена част от историята на Самоков.
Книгата на Христо Христов е посветена на уважението към самоковския дух, който се запаметява като миг от вечността и се съхранява във времето.
На страниците намира място типичният местен говор, който е ценен от гледната точка на нашата родова (самоковска) идентичност. Това е особено актуално сега, когато пътят към света е без ограничения, хората тръгват по света и влизат в досег с чужди култури.
Отделните творби представляват литературни фрагменти. Те, макар и да са къси, дават широк обзор за конкретното време и в този смисъл имат ценен принос. Те са наситени с хумор, ирония, но и с житейска философия.
Като творец с изострена наблюдателност Христо Христов е успял да улови съвсем точно проблемите на конкретното време, което ни подтиква да ги възприемаме не само на струната на краеведството. На места повествованието стига по-големи дълбочини и то проблясва като продукция с национално звучене.
Книгата впечатлява с това, че сред редовете на повествованието образът на разказвача се размива. Прави впечатление, че той не се изпречва натрапчиво, а на малкото места, където излиза под ,,светлината на прожектора”, той е съпътстван от чувство на самоирония.
Езикът на Христо Христов, макар и пестелив, е художествен и доста обигран стилово. В творбите му проличава неговата богата душевност, литературен опит и професионализъм. Това му помага да успее да претвори една най-обикновена случка в цветен литературен сюжет.
Васил Лазаров
председател на Сдружението на писателите в Самоков

петък, 22 март 2019 г.


Зам.-председателят на нашето сдружение – Христо Христов, издаде нова книга – трети том на поредицата „Самоковски силуети”. Пожелаваме успех на изданието и нови творчески търсения и... намирания на Христо!
Повече за книгата може да прочетете ТУК и ТУК.

понеделник, 11 март 2019 г.


Пеперуда

Една пеперуда видях да танцува
и кацна на моето рамо –
защо ли кръвта ми така забушува,
за теб ми напомни навярно.

Щастлива и волна, аз също танцувах
в лятната вечер гореща,
видях те и сякаш сън засънувах,
щом ме погледна отсреща.

Пое ме в ръцете си топли и нежни,
докосна ми голото рамо,
танцувахме двама под звуци вълшебни –
звездите ни гледаха само.

Очите ти бяха дълбоки и страстни,
дъхът ти – огнена лава,
а устните топли, красиви и сластни –
изгарях от твойта жарава.

Пеперуда красива – така ме нарече,
ще те скрия в моите длани
и с теб ще избягам далече, далече –
любовта ни докрай да остане.

Василка Войнова

х х х

Любовта

Не мога. Не искам
да спра да копнея.
Не мисля. Не чувам…
Нали за Нея живея.

Възвишена и свойска,
тя е винаги в Тебе –
неприлично актьорска,
пък тежи като бреме.

Аз я виждам. И чувствам.
И какво от това!
Ако я няма до мене
твойта топла ръка…

Ако звездите за миг
не се окажат очи
под небесния лик
на твоите сини лъчи…

Ако ти не ме спреш:
Добър ден! Накъде?
И в очакване, в разговор
сграбчиш мойто сърце…

Ако не видя усмивка,
ако не чуя шега
и да простена с извивка
като всеки ден досега…

Ако я нямаше Нея…
Но Ти я донесе!
Ти си Тя! Аз живея,
а Любовта ни понесе!

Яна Василева

х х х

Единствена

Грешен бях!
Толкова много
наивни прегрешения
към теб сътворих,
а ти за всичко
ми прости!

Но заради любовта си
на толкова много
красиви лъжи
ми повярва!

Но само
на една истина
не може –
че беше единствена!

Христо Христов,
21 ноември 2017 г.

х х х

Бъди тази, дето не мрази!

На Павлина Григорова

Танцувай тихо с думи!
Гъделичкай сложни фрази!
Изкачвай трудни друми!
Сърцето чисто пази
от зли хорски зулуми!

Бъди милата, тази,
днес която не мрази!
Боса, кална водата не гази!
Избягвай скритите в тъмно зарази!

Бъди милата, дето създава!
Която често радост дарява!
Любов, истинска мяра,
душа пълни със вяра,
живота труден спасява,
когато умело отсява
зърното от лошата плява!


Васил Софин