Чествахме Деня на поезията

Сдружението на писателите събра приятели в Младежкия дом, за да отбележи заедно с тях Международния ден на поезията и музиката. В събитието участва читалище „Младост“. Ученици от „Акустика“ с ръководител Христо Христов – поета с китара, изпълниха много мелодии, които хармонираха на изявата. Преди концерта публика и участници бяха поздравени от Латинка Щъркелова – уредник на Младежкия дом. Участници в Клуб „Арт палитра“ към Младежкия дом се представиха с изложба от сувенири. Ръководител на клуба е Латинка Щъркелова, тя даде награди на най-сръчните участници в изложбата.

В концертната програма бяха четени стихове на Васил Лазаров, Васил Софин, Иван Ненов и други. Сред публиката бяха поети и писатели от Самоков, познати на аудиторията, сред които Райна Бакрачева, Димитрина Божилова и други.

По време на проявата бяха дадени награди на творци, участвали в организирания от Сдружението литературен конкурс за участници до 30 години. Конкурсът имаше две области – поезия и проза, а отличията снощи връчи Васил Лазаров. Първа награда не бе присъдена, Николай Караиванов спечели второ място за разказа „Стореното добро винаги се връща”, на второ място е класирано и стихотворението на Аника Донева, трето място спечели Петя Субева за разказа „Перо от пеликан“. На финала на концерта прозвуча поздрав и от Маргарита Бочева от Читалище „Младост“ , съвместно с китаристите от „Акустика”.

„Основна цел на Сдружението на писателите в Самоков е да утвърждава литературата и изкуството като духовна територия. Ние преценихме, че една подходяща дейност за постигане на тази цел е да организираме литературен конкурс за млади таланти до 30 години в две категории – стихотворение и разказ. Младите творци откликнаха на нашата покана. Трябва да отбележа, че участниците не бяха толкова много, колкото ни се искаше и очаквахме, но затова пък творбите им са впечатляващо стойностни, някои с дълбочина на съдържанието, други с издържана художествена стойност на формата. Жури в състав – Яна Василева, Георги Захов и Христо Христов определиха наградите“ – поясни Васил Лазаров. „Първо място не се присъжда, а второто се дели от двама участници. Единият е Николай Караиванов за ,,Стореното добро винаги се връща”. Лайтмотивът на това произведение се съдържа в самото заглавие. Стореното добро винаги намира признание. Знаем, че нашата народопсихология е свързана много тясно с християнството. Ние сме християнски народ и според него доброто винаги се възнаграждава, не винаги в земния живот, но винаги се записва в Божествената съкровищница на небето. Тези и много други размизли поражда този разказ. Съгласно регламента на конкурса той печели парична награда от сто лева и грамота“- бяха част от думите на Васил Лазаров. Парични награди имаше за всички, спечелили в конкурса.

Десислава Стоянова

Прочети още

Сдружението подготвя Алманах на самоковските писатели, приехме нов член

Членове на Сдружението на писателите в Самоков се събраха на организационна среща в конферентната зала на Туристическия информационен център на 5 юли.

Основната тема на обсъжданията бе съвместното предложение на Георги Хаджийски и зам.-председателя на сдружението Христо Христов за издаване на Алманах на самоковските писатели. Идеята срещна единодушното одобрение на председателя Васил Лазаров и на присъстващите членове на сдружението – Васил Софин, Георги Хаджийски, Делян Василев, Иван Ненов и Румен Дамянов.

Решено бе в бъдещото издание да се включат съвременни самоковски автори с творби, създадени след 2003 г., откогато датира предишният подобен сборник – „От изворите на Ескус”. Иван Ненов, който е сред съставителите му заедно с отишлия си от този свят Хрим Христовски, сподели подробности около създаването на своеобразния алманах, както и от работата си по други подобни сборници в Софийска област и Благоевград и региона.

Именно поради опита си при съставянето на подобни литературни издания Ненов бе избран начело на редакционната колегия, която да следи за качественото изпълнение на идеята. Той ще работи в тясно сътрудничество с Васил Софин и Делян Василев, а тримата ще бъдат подкрепяни, разбира се, и от останалите членове на сдружението.

Георги Хаджийски бе особено деен в последвалото разискване по идеята, а мнения по темата изказаха и останалите присъстващи културни деятели.

Обсъдени бяха подробности относно бъдещото издание – кои автори с какви и с колко творби могат да се включат, на какви условия трябва да отговарят, и пр.

Прието бе предложението за свобода на изразните форми, като бе решено всеки автор да може да бъде представен с до три литературни творби и/или до пет стихотворения. В бъдещото издание в знак на почит и уважение ще бъдат включени и творби на изтъкнати самоковски творци, починали след 2003 г. Разбира се, това би станало само със съгласието на техните близки. Председателят Лазаров пък бе упълномощен да напише встъпителните думи на алманаха.

Желаещите да се включат в сборника трябва да изпратят своите предложения най-късно до 1 септември в офиса на вестник „Приятел” или на следните електронни адреси: van_nenov@abv.bg, vasko.sofin@abv.bg, didan1@abv.bg.

На събранието бе приет и нов член – Никола Георгиев. Родом от Марица, неговият житейски път го отвежда чак до далечен Мозамбик. Строител по професия, но творец по душа. В творбите си се стреми да помогне на хората да преодолеят някои свои недъзи и да станат по-добри. Сега живее в родното си село и обеща да участва активно в живота на сдружението. Първата му книга – „Две детски сълзи”, се появи на бял свят в началото на тази година. Спонтанно се роди и предложение сдружението да организира представянето на книгата пред самоковската публика наесен.

Гост на срещата бе известният фотограф, културен и спортен деятел  Младен Катранджиев, който получи покана да се присъедини към сдружението.

Прочети още

Среща с Кирил Кадийски

Известният поет и преводач Кирил Кадийски гостува на 22 март в града ни по покана на Сдружението на самоковските писатели с председател Васил Лазаров.

Срещата от името на организаторите и на домакините от Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” откри Мирослава Мирчева.

Оказа се, малко изненадващо, че Кирил Кадийски за първи път идва в Самоков. Самият той сподели това и говори не само и не толкова за френската поезия, а и за литературата изобщо, за културните процеси, както и за обществената атмосфера и нагласи.

„Човешкият мозък е един биологичен компютър – възможностите му са безкрайни”, изтъкна гостът. Той подложи на критична преценка някои прояви и тенденции в културния и обществения ни живот.

„Лошото го взимаме отвън много бързо, доброто много трудно влиза”, отбеляза Кадийски. Според него „няма стремеж у българския писател да следи какво става по света.” От собствен опит творецът заяви, че мнозина от пишещите у нас не умеят да боравят със словото, а дори не успяват да формулират и смислена идея в своите произведения. „В едно стихотворение трябва да има рима, ритъм, мисъл – възможно е някое от тях да липсва, но не бива всички да ги няма”, възкликна поетът.

Той е отвратен и от ширещата се корупция, включително сред политици.

Кадийски отговори и на зададените му въпроси от присъстващите.

„Той е не само майстор на стиха, но и работи всеки ден, не спира”, каза пък за колегата си придружаващият го Марин Георгиев, известен също като поет и като литературен критик.

х х х

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в кюстендилското село Ябълково. Учил е в Горското училище в Банско. Завършил е руска филология. По-късно специализира френски. Работил е като редактор, а след демократичните промени в началото на 90-те години на миналия век създава едно от първите частни издателства в страната. В началото на новия век е бил директор на Българския културен институт в Париж и съветник в посолството ни във Франция. Член е на международната академия „Маларме”. Освен като поет, е популярен като преводач на френска и руска поезия. Негови творби са преведени на много езици. Носител е на български и международни награди.

Яна Василева

Прочети още

„Самоковски силуети” – книга за нрава и духа на самоковци

В „Самоковски силуети” са включени интересни, любопитни и непубликувани факти за нрава и съзнанието на местните хора, които са съществена част от историята на Самоков.
Книгата на Христо Христов е посветена на уважението към самоковския дух, който се запаметява като миг от вечността и се съхранява във времето.
На страниците намира място типичният местен говор, който е ценен от гледната точка на нашата родова (самоковска) идентичност. Това е особено актуално сега, когато пътят към света е без ограничения, хората тръгват по света и влизат в досег с чужди култури.
Отделните творби представляват литературни фрагменти. Те, макар и да са къси, дават широк обзор за конкретното време и в този смисъл имат ценен принос. Те са наситени с хумор, ирония, но и с житейска философия.
Като творец с изострена наблюдателност Христо Христов е успял да улови съвсем точно проблемите на конкретното време, което ни подтиква да ги възприемаме не само на струната на краеведството. На места повествованието стига по-големи дълбочини и то проблясва като продукция с национално звучене.
Книгата впечатлява с това, че сред редовете на повествованието образът на разказвача се размива. Прави впечатление, че той не се изпречва натрапчиво, а на малкото места, където излиза под ,,светлината на прожектора”, той е съпътстван от чувство на самоирония.
Езикът на Христо Христов, макар и пестелив, е художествен и доста обигран стилово. В творбите му проличава неговата богата душевност, литературен опит и професионализъм. Това му помага да успее да претвори една най-обикновена случка в цветен литературен сюжет.

Васил Лазаров
председател на Сдружението на писателите в Самоков

Прочети още